КОЙ ПРЕДПОЧИТА БЪЛГАРИЯ ДА Е ВЪРХУ МАГАРЕШКИ ТРЪН

Коментарът е на журналист от Кърджали.

Заинтригуващо заглавие и още куп недоразумения.

Самата шапка ми стегна чепика,

Понеже сред  изселниците не се усеща

някаква видима параноична вълна,

ако изключим пенестите вълни в  Мраморно море,

чието крайбрежие е пълно с нашенски рибари.

Кефско им е, повечето се пенсионираха на млади години и изучиха децата си.

Далече са и от агентурните вълнения в Родината.

Всъщност този казус никога не е вълнувал по особен начин и събратята им, предпочели да живеят в страната, понеже още на времето

се знаеха доносниците и близките до режима.

Следите от камшиците по гърбовете и душите още не са заличени напълно.

Създателите на безплодната днешна политическа ситуация  продължават

пряко да се дирижират от старите муцуни.

Наред с тъмното им минало, вече от 25 години насам на теглилката са и делата им.

Един прост и банален пример.

Помним на времето с какъв парашут се приземи върху главите ни онзи полковник Баш Мюфтия.

Има вероятност повторно той пак да надене чалмата...

Червени генерали с окървавени ръце го изпратиха при Саудутите.

Изготвиха някакъв нескопосан проект за ислямски център в столицата.

По съзнателен начин пренасочиха доста студенти, турчета и помачета,  пак към Арабския залив.

Сакън да не препарят в Анадола!

Какъв ли е този неизлечим и несекващ страх от турчина?

Какво ли ни споходи накрая?

Ами псевдо ухабити цигани от Пазардзжик се заканиха да заколят българина....

Утре същите ще насочат мерника си  към турците.

Целта на познатото задкулисие е да насади България върху магарешки трън,

за да може червения генералитет на спокойствие да гаврътне турското си кафе.

Никой не очакваше въпросният полковник мюфтия да реставрира джамиите в Шумен и Разград.

Да възвърне откраднотото старо медресе в Кърджали.

Същото важи и до жигосаните лидери в ДПС.

Напразно бяха пропилени толкова години.

Турската общност в страната така и не можа да стъпи здраво върху осакатените си нозе.

ДПС можеше да бъде ключът между България и Турция.

Но те отидоха в Брюксел да защитят детеубиеца Апо!

Даже не благоволиха да дават интервюта  на журналисти от Турция.

Пак същите възпираха турските предприемачи бизнесмени.

Повечето от тях пък бяха деца на нашенски земляци, наумили си

да инвестират в бащината Родина.

Видно е, че народната любов не се печели единствено с изряден костюм или пък с модерен руж по устните....

Според Кулов, десетки хиляди изселници роптаели против изстъпленията на бившия комунистически режим.

Други пък се надпреварвали да се натопят взаимно пред Анкара.

Явно е, че той иска да ни внуши, че при Живковия режим всичко е било по мед и масло...

Сякаш самата Анкара пък не знае кой колко струва?

Още малко и турските бюрократи ще се юрнат към село Бенковски, където отпреди 30 години синчето на бай Хасан е бил шофьор в ТКЗС-то. 

Не, че  няма подобни комични донесения...

Нищо истерично и параноично не се съблюдава сред изселническата гилдия.

На никой даже не му пука за миналото на Рушен Риза,

Понеже на всекиму е ясно, че коматчето залък не му се доставя  от България...

Става дума и за БАХАД.

Сред членовете му се открояват истински наши герои, възроптали се против комунягите, но тази малка организация не се възприе от ДПС и изселническите дружества.

Без туй популярността на тези смели мъже винаги е плашела  същите.

Знайно защо!

Ирфан Бейти -"аут", Рамадан Аталай „ ин“ !

Изселниците единствено са благодарни на съдбата, че се избавиха от комунистическия ад.

Не щат ни някакво възмездие, нито пък някакво обезщетение.

Вече всичко се знае, скрито покрито не остана.

Турската общност в България, ако бе си пожелалa щеше якото да осъди виновните за всичките му несгоди.

В това никой да не се съмнява!

В същото време, никой не желаe  на България нещо лошо.

Тя е наша Родина!

Цитира се име от столицата, напразно пришпорващо из коридорите на „втория етаж“.

Тук е и безимен депутат от турския Меджилис.

За него знаем, че страда от безхаберие за България.

Частните му мухабети ника не ни вълнуват.

Човекът от къде да знае за дисидентите на България,

а и това , че сред българите също имаме истински приятели...

Mümin Topçu,