İvan Suhivanov'un yazısı.
ЕТНИЧЕСКИЯТ „МОДЕЛ" ОЩЕ НОСИ ДИВИДЕНТИ
Т. нар. „етнически модел" /както и „преходът"/ няма ясни параметри, както не е доизяснена „заслугата" чие творение е. /Дали пък това не се дължи на естествената доброта у „народа"... и колективна мъдрост на базата на индивидуално невежество?.../ Но вече ясно се виждат някои негови недъзи, сред които най-вече производството на историческа несправедливост.
Догановата камарила е един от ползвателите на етническите опасения, които вирееят на Балканите. Освен к/р/упен и болшой учен в мелиоративното дело, Доган е и ловък политически брокер – и то от сорта на „спасителите", какъвто беше и другия „спасител" на нацията, Сакскобурггорски, а и днес Б.Б.
Но по-вредна е представата, че малцинствените лидери трябва да се корумпират, за да има етнически мир. Още повече, че част от тези лидери лъснаха и като криминални типове. Като важен охранител на „етническия мир" и сегашното статукво се изяви и кадърът на Отечествената партия Гоце Първанов. На фона на криминалната българска приватизация, етническите босове с техните деяния не контрастират ярко. Още повече, че техният феодален дял изглежда „осигурен" по право, стига да „мируват".
Всъщност и тук проличава чий е този авторски модел – ами на тия, дето направиха и Възродителния процес. Няма нужда да бъде доказвана връзката между „възродителния процес" и сегашната „етническа пара/дигма", топлата още връзка между Доган и мИродавната ДС. Гадното тук е, че този модел се представя едва ли не за патриотично дело и назидателно ни се сочи разпада на Югославия.
Но това днешно наше национално „единство", за което всички червени лидери са плюли в устите, е прогнило отвсякъде. Интернационалистите, дето без свян изтъргуваха родословията си за паница леща, днес са национална отговорна социалистическа партия. Тук няма да разнищвам кухата реторика и отвратителна казуистика на бесепарите, но че те имат основна вина за създаването на етнически партии като ДПС, Евророма и пр., маскирани като либерални формации, вече е ясно и на подрастващите.
Странното е, че спахиите от ДПС дори не са усърдни в езиковите си изяви пред обществото. Упреците в етнокорпоративност те парират само с лениновото „Не е вярно". И толкоз. Няма проблем. Всяко питане по-нататък се счита за заплаха на „етнически мир", каквото ида означава този идиом. Въобще питането, въпросите, полемиката и дебата, ами те са про форма, защото керванджиите бодро цепят напред, водени от пътеводните орионски петолъчия.
Неотдавна видяхме как посраната ни съдебна система клекна пред Доган, обявявайки, че няма конфликт на интереси да се присвояват милиони данъкоплатски левчета, стига да се измисли благообразен начин за замазване на очите на обществото. Видя се, че тези пари отиват за купуване на медии, които да циментират сегашното непоносимо от морална гледна точка статукво.
Дали турците, които осигуряват гласовете за сарайния До/га/н, страдат от ориенталската му деребейщина? Подкрепата за ДПС нараства, според несменямата върхушка. Капсулираният електорат на ДПС е притиснат до стената, от ръката, дето /уж/ го храни, но която може и да го удуши, ако изрази недоволство.
Медиите някак не обърнаха внимание, че главните мюфтии също се оказаха кадри на ДС. И че това население всъщност също живее потопено в лъжа и инсинуации, но и не вижда алтернатива в сегашните български партии. Всъщност те са „жертва", и преди и сега. Нашето отношение към тях се поддържа в една двойнственост, която разкапва гражданските добродетели. Полудемократичността, полузаконието, полуистината владеят етническите отношения и това, рано или късно, не може да доведе на добър изход.
Покрай тези отношения виреят и лидери от типа на помилвания цигански барон Цветелин Кънчев. При това подобни лицемери и лумпени си позволяват да размахват назидателно пръст на обществото. Изхранването на безотговорно нарастващата ромска популация се вменява на българското общество, като неотменим дълг, понеже мултиетническия модел повелявал това.
Ако възражиш на това сукдоумие, рискуваш да бъдеш заклеймен като ксенофоб. Правата на човека, които много организации олихвяват, са неотменимо право на свободния човек обаче. Неграмотния, невежия, тариката, не само не са свободни, те потъват дори под границата на човешкото съществуване. „Култура" /като ромската/ , която приучава своите членове в крадливост, тунеядство и саможивост, не може да бъде толерирана /виждаме вече и в Европа/, само заради някакви си отвлечени хуманистични принципи, отдавна отречени от практикуването им. Такъв „модел" на българите не е нужен, още повече след като се виждат отчетливо пороците му, които скапват обществения живот.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.